В памет на генерал Христо Луков

Представяме ви нашият фото репортаж от тазгодишното възпоменателно шествие за ген. Христо Луков. Още снимки от проявата може да видите тук.

Част от по-възрастните гости на проявата

Един час преди началото

Националисти в традиционни български униформи

Водещият транспарант на шествието с мотото на тазгодишната кампания

Знамената в челния блок на шествието…

…и стотиците факли след него.

Голямото знаме с лика на генерал Луков – дело на фенове на ФК “Левски”

Поредното подновяване на вече изгорелите факли с нови

Блок от сигнали факли в цветове БЯЛО – ЗЕЛЕНО – ЧЕРВЕНО

Малко преди първата церемония

Пред паметника на Незнайния войн и вечния огън

Портретът на ген. Христо Луков и венец в негова чест

Реч на един от старите представители на СБНЛ

Говори един от чуждестранните ни гости – националист от Германия

Последен държа реч представителят на организаторите от БНС – Пламен Димитров

Шествието отново се строява пред храм-паметника “Александър Невски” след церемонията

Към къщата на героя

Заключителната реч на представителя на ВНВУ

Поставянето на венеца пред паметната плоча за генерал Христо Луков

Над 600 родолюбци от цяла България, както и десетки гости от Европа, отбелязаха за девети пореден път в София годишнината от подлото убийство на генерал Христо Луков. Стотици граждани от всички възрасти изпълниха пространството пред пилоните в късния следобед на 12-ти февруари, от където по-късно в стройни редици се отправиха към паметника на Незнайния войн и и след това към къщата, където е живял и където бива убит в гръб пред очите на дъщеря му генерала. По-рано същия ден беше отслужена панахида в параклиса на Мемориалния комплекс на жертвите на комунизма, намиращ се в градинката на НДК. За жалост червените наследници на някогашните убийци отново показаха човеконенавистния си характер, така присъщ за комунистическата идеология, която изповядват, издрасквайки паметните плочи и целия параклис с абсурдни лозунги и петолъчки.

Въпреки тази провокация и очернящата кампания през седмицата, възпоменанието за генерал Христо Луков тази година беше най-мащабното в историята на проявата и по традиция протече без каквито и да е инциденти, за което благодарим на всички участници, както и на хората отговарящи за охраната. Огромната колона с факли по бул. „Витоша” в началото на маршрута предизвикваше възхищение и радостни възгласи в минувачите, които открито аплодираха националистите и гордо отбелязваха: „България е жива!”. Естествено подобна мирна демонстрация на национална воля и достойнство няма как да бъде в интерес на враговете на България, затова и нямаше много медии. След като проявата мина без проблеми и без никакви опити за противопоставяне от страна на виртуалните герои разпращащи декларации, беше ясно,  че все нещо трябва да се измисли, за да звучат правдоподобно всичките глупости, които бяха изприказвани и изписани през седмицата. За това не ни изненада, че по-късно в няколко статии отново имаше брътвежи за „нео-нацизъм”, „расизъм” и „хитлеризъм”. Термини, които нямат нищо общо с нашата проява и с нашия мироглед. Всеки, присъствал поне веднъж на проявата, може сам да си направи сметка до колко подобни обвинения имат общо с реалността. Цинично е например, че драскачи, които през живота си никога не са идвали на „Луковмарш” ни обвиняват в „расизъм”, без да знаят, че по традиция вече няколко години на проявата има и делегация от представители на няколко арабски организации, които също отдават своята почит към героя генерал Луков. Странно нали? Какво биха правили при нас хора от друга народност, друг етнос и друга раса, ако наистина бяхме „расисти”, „хитлеристи” и прочие митични създания и чудовища? Търсещи евтина сензация писарушки от знайни и незнайни медии дори си позволиха да обиждат нашите гости от Германия, обявявайки знамето, което носят, че било „хитлеристко”. В случай, че тези „журналисти” поне малко се придържаха към етичния кодекс, който би трябвало да съблюдават, то те щяха да си направят труда да проверят кое точно знаме носеха младите патриоти от Германия, дошли да сведат глава пред подвига на генерала. Естествено, когато човек има за цел само да предизвиква скандали и да търси под вола теле, няма значение какви са реалните факти. Любопитното в случая обаче е, че старото германско знаме, носено от гостите ни от Германия вчера е ползвано от тяхната държава в периода на Ваймарската република (демократичният строй предшестващ режима на Хитлер). Нещо повече. Употребата на въпросното знаме е забранена от същия този Хитлер, комуто уж се възхищавали младежите вчера. Всеки сам може да си направи сметка до колко обективни и изобщо запознати с каквото и да е са нашите медийни експерти по сензациите. Ние обаче великодушно им прощаваме и им пожелаваме да залагат над стратегиите си по-добре до догодина, когато ще почетем за десети път генерал Христо Луков с още повече участници от цяла България и Европа.

През следващите дни очаквайте фото репортаж от събитието.

Медиите за проявата:

News.bg

Dir.bg

BGNES

На 12-ти февруари от 16:30 ч., преди възпоменателното шествие, ще се състои заупокойна панахида за генерал Христо Луков в параклиса на Мемориалния комплекс на жертвите на комунизма, в градинката на НДК. Тя е организирана от гл. Водачество на СБНЛ, Български Национален Съюз, ВНВВУ, РВГ, БНФ, ПП „Съюз на репресираните след 1944. г в България”. Призоваваме всички, които ще посетят факелното шествие, преди това да посетят панахидата и по този начин да подкрепят и тази родолюбива инициатива в памет на ген. Христо Луков.

Проф. Никола Милев – една малко известна днес жертва на червените терористи

Безкраен е списъка на свидните жертви, които народа ни е дал под ударите на комунистическите безродници от първата стъпка на тази, най-мрачна в човешката история идеология, на българска почва. Години наред паметта на жертвите тънеше в забрава, а споменаването им беше придружено от най-долни хули и лъжи, защото анти-националната памет на комунистите не можеше и не може да прости на някой, даже и след смъртта му, обичта към родината. Години наред обаче паметниците на убийците, онези най-често подли твари, за които идеологията им не беше нищо повече от легитимен (поне в техните собствени очи) начин за безчинства, кражби и убийства, стояха и продължават да стоят по улиците на десетки български градове. След като повече от 20 години в “демократична” България не се намери никой, който да не е анти-комунист само на думи, и който да премахне тези срамни петна от градския пейзаж, то на нас ни остава само едно – да почетем достойно жертвите. Онези, чиито най-голям грях най-често беше точно това – обичта към родината. Отровната кампания срещу възпоменанието за ген. Луков през последните дни беше ясен и категоричен пример, че анти-българските сили не спят и са винаги готови, когато е нужно, за да очернят паметта дори на един мъртвец. Точно така, както окото им не трепна да счупят надгробната му плоча, да изцапат паметната му плоча, да сипят заплахи срещу семейството му и да се подиграват с убийството му. Лишените от логика клевети на наследниците на някогашните подлеци, застреляли генерала в гръб пред очите на дъщеря му са ни добре известни. За тях генерал Луков е “фашист”, престъпник и злодей – разбира се, те казват тези тежки думи и използват етикети, които носят негативно послание за цялото общество, но реално те имат предвид само едно и то е, което продължава да бъде трън в очите им – генерал Луков, като хиляди свои сънародници от онази епоха е бил родолюбец, който не се е страхувал да жертва живота си за благото на България. Какъв контраст само със слугите на московския интернационал, които даже не са имали смелостта да го нападнат в лице? Какъв контраст и с днешните пребоядисани комунисти, новоизлюпени либерали и анти-расисти, които строшиха гроба му по тъмна доба? В статията, която ви представяме днес обаче, става въпрос за един друг голям български родолюбец, споделил за жалост нерадостната съдба на ген. Луков, да падне жертва на анархо-комунистическия, антибългарски, бяс. Големият български учен професор Никола Милев поставя себе си през целия си живот в услуга на интересите на отечеството си. Отплатата, която получава е типична за комунистите – куршум в гърба. Друго общо нещо с ген. Христо Луков е, че Никола Милев също е убит точно на 13-ти февруари, но 18 години по-рано, през 1925 г. След като години наред паметта му тънеше в забрава, а убийците бяха възхвалявани (дори в книги), настана време образът на този голям родолюбец да бъде изваден отново на показ за заспалото българско общество. Така тази година, по време на предстоящия “Луковмарш”, младите български националисти ще отдадат своята почит към Никола Милев – професорът, който твори, живя и жертва живота си за България. По-долу ви представяме една доста подробна и хубава статия за неговия живот и дело, публикувана първо от колегите ни от “Сите българи заедно”.

„На Дондуков булевард, срещу ъгъла на клона от Първа мъжка гимназия, в едно продължение от десет стъпки, калта на улицата е размесена с кръв. Малки локви от тая кръв са покрити с ледена кора. На места са минали коли и кръвта се по-ясно вижда. Отстрани са наредени колите на софийските талигари, които обикновено тук чакат. Улицата е оживена. Върху лобното място няма никаква следа от пиетет. Тялото на убития е вдигнато, но кръвта е останала в калта и тая заран се вижда от далеч. Колко скъпа бе тая кръв! Колко благородно сърце тя караше да тупти! Какъв висок нравствен образ отлетя. Коя софийска улица остана неокървавена от наша кръв? Всеки ден, всяка вечер – убийства, жертви….  Бедният Милев! С какво достойнство ти би заел учена катедра във Виенския или друг първостепенен университет. Каква слава на голям талант би имал в коя да е друга европейска държава! Вместо това твоята кръв се проля в калта на София и тая заран коли и граждани я стъпкаха и отминаха, заети със своите грижи и привикнали към ужасите на нашия политически живот.”

Тези думи принадлежат на Димо Кьорчев, който ги изрича часове след убийството на „човека, който нямаше лични врагове” проф. Никола Милев, станал жертва на вилнеещия в страната ни комунистически терор.
Никола Илиев Милев е роден на 8/20 май 1881 г. в с. Мокрени, Костурско. Родното му село е едно от най-големите чисто български Костурски села, което според статистиката на Васил Кънчов, Мокрени наброява 1180 души българи. То било известно и с това, че неговото мъжко население е по гурбетчилък в Цариград, Кавала, София, Кайро и Америка, където работи като млекари и хлебари. Основното си образование Н. Милев завършва в родното си село, а след това заминава за Кайро, където баща му е от дълги години на гурбет. Египет прави особено силно впечатление на бъдещия голям историк с историческите си забележителности. Неговият съученик Христо Шалдев си спомня разказите на Никола Милев от това си пътуване за незабравимите Кайро, Масър и реката Нил. След завръщането си от Египет Н. Милев се учи в Екзархийското училище във Фенер в Цариград, което завършва с отличие. По това време той е редовен хорист в училищния хор, който през празничните дни пее в екзархийския параклис. Директор на прогимназията е известния педагог и учен Ст. Станимиров, Той забелязва рано способният си ученик и го препоръчва за ученик стипендиант в Галатасарайския лицей в Цариград. По това време Високата порта разширява възможността за по-голям достъп и на ученолюбиви българчета да учат в привилегировано турско училище. Ученик в лицея е и Симеон Радев е. Години по-късно той разказва за запознаването си с Н. Милев в книгата си “Ранни спомени”.
Скоро след създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в Солун и в Цариград е основан Македоно-одрински революционен комитет от революционера Димитър Ляпов-Гурин, който застава начело на него. Членове за комитета се набирали главно сред българските гурбетчии от Македония и учениците от Галатасарайския лицей й семинарията към Българската екзархия, сред които били С. Радев, Владимир Робев, Н. Милев, Хр. Шалдев, Никола Кокарев и др. Според спомените на Шалдев Н. Милев станал негов член през 1898 г. и за известно време ръководи комитета. Най-значителните акции на комитета са връчването на изработения проект за реформи от Върховния македонски комитет по време на посещението на министър-председателя д-р Константин Стоилов и княз Фердинанд I в Цариград през февруари 1896 г., снабдяването на Арменския комитет с бомби и динамит за акциите им в Цариград, убийството на журналиста Димитър В. Македонски и акцията по прокопаването на канал за взривяването на Отоманската банка в Цариград съвместно с анархистите и др. Самият Н. Милев е назначен за секретар на Цариградския комитет, а при подготовката на Солунските атентати заедно с другите членове на комитета пренася взривните материали до гара Сиркеджи в Цариград.

… Прочети още

Утре, 10-ти февруари, от 10:30 ч. в предаването „Директно” по телевизия СКАТ ще гостуват двама представители на Български Национален Съюз. Те ще разговарят с водещия за предстоящото факелно шествие в памет на ген. Христо Луков и кампанията преди него, както и за опитите на антинационалните сили да очернят и саботират проявата. Освен това ще бъде засегната темата за трагичното състоянието на Българската младеж като цяло и за това как младите националисти, като последователи на идеите на ген. Луков, се борят за едно ново възраждане на Българския народ.

Въпреки опитите на различни антибългарски кръгове да издействат забрана за тазгодишното шествие в памет на ген. Христо Луков, подлото им начинание удари на камък. Вчера областният управител на София – град, Данаил Кирилов, потвърди със своя заповед, решението на зам. кмета по сигурността на Столична община, с което се разрешава на Български Национален Съюз да проведе своето мероприятие. Припомняме, че срещу проявата беше изпратено възражение от еврейската ложа “Б`ней Б`рит”. Публикуваме мотивите в заповедта на г-н Кирилов, за да могат да разберат “Б`ней Б`рит”, както и паталогичните българомразци изпратили декларации до медиите, че нито сега, нито когато и да е било, ще успеят да попречат на националната съпротива в България да почита българските национални герои и открито да демонстрира идеите си на улицата. Ето и мотивите на г-н Кирилов във вида, в който ги получихме от него:

„Съгласно приложението в преписката и на основание чл. 43, ал. 1 от Конституцията на Република България, всеки има право да се събира мирно и без оръжие на събрания и манифестации. Тези права се охраняват и в конвенцията за защита на правата на човека и на основаните свободи, който международен договор е част от вътрешното ни право, след ратификацията и обнародването по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Закона за събранията, митингите и манифестациите определя реда и границите за организирането и провеждането им. Съгласно чл. 3 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, гражданите изразяват мнение, възгледи и становища по въпроси от политически, икономически, социален, културен или друг характер чрез слово, плакати, макети и по друг подходящ начин. Спазени са изискванията в съгласуването за часовете за провеждане на събранията, митингите и манифестациите, между 17 и 21 часа, както и обозначените зони, около които не може да се провеждат събирания. Посочена е целта на събирането на Български Национален Съюз, което е едно от изискванията за провеждане на събрание и което не противоречи на чл. 12, ал. 2, от Закона за събранията, митингите и манифестациите, тъй като е шествие по случай смъртта на ген. Христо Луков.”

Днес се проведе опит за протест срещу ежегодното траурно шествие в памет на ген. Христо Луков. Цифрата от около 20 несретника, които се бяха събрали да демонстрират пред Столична община, беше по-малка от общата бройка „правозащитни”, анархо-комунистически, гей и всякякви други антибългарски организацийки, които въпросните личности уж представляват и които се бяха подписали под няколкото декларации и отворени писма, пуснати в публичното пространство през последните дни. Това отново доказа, че макар и криещи се под различни етикети и даващи си вид, че представляват някакво „гражданско общество”, това всъщност са кухи формирования, които реално нямат абсолютна никаква подкрепа сред обикновените Българи, а са сборище на финансирани отвън българомразци и професионални „активисти”, които се издържат от своята дейност.

Протестът премина в познатия стил – неугледни и почти нечетящи се траспаранти, банални и абсурдни скандирания („Не на Луковмарш”, „София не е нацистки град” и т.н) и прочитането на една от много безумни декларации срещу шествието, в която се повтаряха  познатите лъжи и клевети по адрес на ген. Луков и националното движение в България. Патетичната идилия беше нарушена единствено  от появата на няколко активисти на БНС, което внесе смут в душите на присъстващите невръстни антифашисти, които явно изненадани от „неканените гости” решиха да се скрият зад трансперантите си и от там да скандират с треперещи гласчета. Целият цирк продължи не повече от половин час, за щастие на няколкото журналисти, които бяха изключително разочаровани, че е трябвало да отидат, за да отразят това „събитие” и полицаите, които бяха повече от самите протестиращи.

За разлика от тази жалка проява, на 12-ти февруари улиците на София ще ехтят от скандиранията и ще бъдат осветените от факлите на стотиците националисти, които за поредна година ще почетат паметта на ген. Христо Луков. Така те по недвусмислен начин ще покажат, че Българската младеж не е, няма и никога няма да бъде антинационално настроена, за разлика от връстниците си в западните страни, на които подражаваха днес шепата осъдени души пред Столична община.

Медиите за днешния ден:

Вести.бг

БГНЕС Видео

Дарик

Правила за провеждане на шествието:

Дисциплината играе много важна роля по време на възпоменателното шествие в памет на ген. Христо Луков. Гражданите трябва да ни възприемат като стройно, монолитно и целеустремено множество от Български националисти, а не като необуздано стадо от нехранимайковци, които безцелно се мотаят по улиците с факли в ръце. Затова е нужно да се спазват стриктно следните правила:

- По време на мероприятието всички мобилни телефони трябва да бъдат изключени

- Излишните разговори са нежелателни, защото все пак става въпрос за траурно шествие

- По време на мероприятието не се яде, не се дъвчат дъвки и не се пуши

- Преди и по време на мероприятието е абсолютно забранено консумирането на алкохол. Всеки забелязан да прави това, както и лица, които са във видимо нетрезво състояние ще бъдат отстранявани от шествието без излишни обяснения

- Абсолютно забранено е участниците в шествието да правят снимки и видео клипове с каквато и да е техника (фотоапарати, камери, мобилни телефони). Траурният марш за ген. Христо Луков не е дискотека, в която се снимат за профила във Facebook.

- За правилното и безпроблемно протичане на мероприятието отговарят упълномощени от организаторите лица (охрана), които контролират провеждането му. Те извършат и подредбата на хората преди започване на шествието. Моля спазвайте техните инструкции!

- Носенето на транспаранти, знамена, обозначителни знаци на организации и неформални групи, може да стане само с изключителното разрешение на организаторите на Луковмарш и за тази цел, който иска да носи такова нещо, трябва предварително да се свържа с нас. Охраната ще следи стриктно за спазването на това правило и няма да се допусне носенето да горепосочените атрибути без разрешение на  организаторите.

- Преди началото ще бъдат раздадени знамена и транспаранти на участниците в шествието. Всеки отговаря лично за поверените му вещи и е длъжен да ги върне след края на мероприятието на човека, от който ги е получил. Знамената се носят под ъгъл от 45 градуса, а не на рамо или по някакъв друг начин.

- По време на шествието хората спазват разстояние от около 2 метра помежду си.

- Тъй като е шествието е факелно е нормално и желателно всеки участник да носи факла.

- Факлите биват раздавани от охраната на шествието. Паленето им се извършва от няколко човека, които минават през колоната. По време на движение хората, които ги носят трябва да внимават да не подпалят други участници в шествието, знамената или нещо друго около себе си. След като факлата изгори, тя не се изхвърля безразборно на земята, а се запазва до крайната точка на шествието, където всички факли ще бъдат събрани от охраната и ще бъдат изхвърлени.

- При изпълнението на траурният марш “Покойници” всички застават на колене с изключение на хората със знамената, които ги навеждат под ъгъл от 90 градуса, и тези, които са възпрепятствани по физически причини или поради напредналата си възраст. Който носи шапка, трябва да я сваля.

- Забранено е носенето на знамена, транспаранти, дрехи, значки и други, върху които има надписи или знаци забранени от българските закони.

- Поводът за шествието е изключително сериозен и външния вид на участниците в него е редно да съответства на това. Желателно е да не се носят екстравагантни и неуместни дрехи, както и други атрибути, които не подхождат на проявата.

- Забранено е носенето на транспаранти, знамена, обозначителни знаци на организации и приятелски кръгове, които нямат нищо общо с организирането на траурното шествие, но биха се опитали да го инструментализират за своите цели или по-късно да използват кадри от него за своята собствена пропаганда

- По време на официалните церемонии (пред Паметника на незнайния войн и пред дома на ген. Луков) спазвайте тишина и съблюдавайте тези около Вас да правят същото!

- Не давайте изявления на присъстващите журналисти при никакви обстоятелства. За това има упълномощени лица, които са по-добре подготвени. Това естествено не означава, че нямате право да им кажете защо участвате в това възпоменание, но излишните приказки на теми различни от повода, по който сме се събрали, са нежелателни и най-често могат да бъдат използвани срещу самото възпоменание по-късно.

- По традиция деня, в който почитаме ген. Луков, е един от най-студените през годината. Затова Ви съветваме да си облечете топли дрехи и да носите шапка и ръкавици.

Всеки, който нарушава горепосочените правила и не се съобразява с тях, ще бъде отстраняван от шествието без допълнителни обяснения.

За поредна година срещу провеждането на възпоменателното шествие за ген. Христо Луков се организира клеветническа кампания. По традиция първи глас в „хора на лъжата” е Красимир Кънев, лидер на самопровъзгласилата се за „правозащитна” организация „Български Хелзинкски Комитет”, известна с десетките дела, които води през годините срещу българската държава. В свое отворено писмо до кмета на Столична община, Йорданка Фандъкова, той на няколко пъти лъже по груб и циничен начин, обиждайки паметта на един достоен българин, какъвто безспорно е националният герой генерал Христо Луков.

Лъжа номер 1 на Красимир Кънев:
Този марш е пряко подстрекателство към насилие и дискриминация на етнически и сексуални малцинства.

Като организатори на “Луковмарш”, ние сме длъжни да се противопоставим на този опит за груба манипулация на широката публика от страна на професионалния „правозащитник” Красимир Кънев. Възпоменателното шествие за ген. Христо Луков (познато още под името „Луковмарш”) ще се проведе тази година за девети път. През всичките тези години, шествието винаги е протичало изключително дисциплинирано и никога не е имало, каквито и да е нарушения на обществения ред. За провеждането му, Български Национален Съюз винаги е провеждал необходимите координационни срещи с представители на общината и полицията. Нещо повече. „Луковмарш” е може би единствената проява от подобен тип в България, за която организаторите публикуват свои собствени правила, за чиито строго съблюдаване и спазване по време на шествието се грижи екип от активисти. Основната и единствена цел на „Луковмарш” винаги е била една и съща. Едно достойно възпоменание за един велик българин. Подстрекателства към насилие или дискриминация на етнически и сексуални малцинства никога не са били част от програмата на „Луковмарш” и никога няма да бъдат. Всеки присъствал на проявата може да потвърди това. Всеки, който желае, може да дойде на 12-ти февруари на възпоменателното шествие и сам да се убеди това.

Лъжа номер 2 на Красимир Кънев:
Лицето Красимир Кънев изброява по-нататък в писмото си различни клевети относно личността на ген. Христо Луков, целящи да изместят акцента и да предадат на генерала демоничен облик. Вместо да се цитират реални исторически източници, преразказват се комунистически легенди в стила на „Черните ангели”, според които ген. Луков бил личен приятел на Хитлер, на което всеки историк може само да се изсмее.

Лъжа номер 3 на Красимир Кънев:
Много от хората, които днес подкрепят този марш, открито се самоопределят като неонацисти.

На нас, като дългогодишни организатори на „Луковмарш” не ни е известно някога да е извършвано проучване относно политическите нагласи на участниците в проявата. Съответно Красимир Кънев няма как да твърди подобно нещо, но разбира се на всеки непредубеден човек ще му стане ясно, че става въпрос за най-обикновена клевета и злепоставяване. Ние се обявяваме категорично против този пореден жалък опит на въпросното лице и кръгове да ни бъдат вменени чужди политически убеждения, защото ние ясно и точно сме казали и доказали през годините, че определяме себе си само и единствено, като български патриоти и родолюбци. Разбира се, освен нашите активисти и симпатизанти, в проявата участие взимат и стотици други български граждани, но за разлика от Кънев и БХК, ние никога не сме си и помисляли да играем ролята на “полиция на мисълта” и да разпитваме всеки един от тях за убежденията му. Ясно и точно обаче сме посочили в правилата за провеждане на проявата, че:

- забранено е носенето на знамена, транспаранти, дрехи, значки и други, върху които има надписи или знаци забранени от Българските закони.

Разбираме желанието на г-н Кънев и питомците му да виждат във всичко така любимите им „подстрекателство и дискриминация”, защото все пак, ако ги няма, то тяхната “работа” ще се обезмисли, но нека не ни бъркат със самите себе си и своите приятели от екстремистките организации „23-ти септември” и „ФАБ”, подвизаващи се в последно време в общественото пространство под етикетите „ХоРа” („Хора срещу Расизма”), „Български активистки алианс” и други подобни имена фантоми, целящи да скрият истинската им същност. Единствените, които се занимават с подстрекателство, това са именно Красимир Кънев и БХК, които публично разпространяват клевети и неистини, които по-късно стават повод, техните лумпенизирани привърженици от крайно-левия екстремистки спектър да извършват всякакви престъпления, сред които:

Февруари 2006 г. – На родната къща на ген. Христо Луков, където той е и убит, анархо-комунисти, гравитиращи около организациите „23-ти септември” и „ФАБ” изписват цинични надписи по адрес на генерала и все още живите му близки.

Февруари 2009 г. – Паметната плоча за ген. Христо Луков, поставена от Български Национален Съюз на родната му къща, бива залята от анархо-комунисти с червена боя в нощта преди провеждането на възпоменателното шествие.

Февруари 2010 г. – 15-годишен участник във възпоменателното шествие за ген. Христо Луков бива нападнат след проявата от десетина анархо-комунисти, които с викове „Смърт за националистите” му нанасят жесток побой.

Септември 2010 г. – В нощта на 29-ти срещу 30-ти септември надгробната плоча на генерал Христо Луков в Софийските централни гробища бива потрошена от анархо-комунисти, които дори имат наглостта да оставят край осквернения гроб свои рекламни материали, явно горди от „подвига” си.

Примерите по-горе ясно показват, какво точно е „гражданското общество”, което уж надига глас срещу проявата ни и кой точно е подстрекателят към насилие и нарушаване на обществения ред.

Колко фрапантни са лъжите на представителите на същото това уж „гражданско” общество (наречено така от червения вестник „Дума”, който всяка година бълва помия срещу паметта на генерала, защото все е орган на същата тази партия, чиито представители някога го застреляха  подло в гръб, пред очите на невръстната му дъщеря) и колко самозабравили са се представителите му, може лесно да бъде видяно и от още едно тяхно абсурдно твърдение част от откритото писмо, изпратено от организацията „ХоРа” (инициатива, която уж има за цел да се бори срещу расизма, но по своя състав състояща се от същите хора, които в други ситуации използват етикетите -> „Български Активистки Алианс”, „Федерация на анархистите в България”, Комунистическа организация за борба„23-ти септември” и др. ). Според самоопределилите се, като „ХОра срещу РАсизма”, макар че повече би им прилягало „ХОра срещу РАзума”, на 09. 11. 2008г. Български Национален Съюз бил отбелязал 70г. от „кристалната нощ” с униформена демонстрация пред централата на ДПС. Каква е връзката между ДПС и „кристалната нощ” ще се попитат мнозина? Питаме се и ние, но отговор все още нямаме. Как точно „хората срещу расизма” свързаха нашата импровизирана пресконференция (по повод Ахмед Доган и заплахите му за етническия мир в България) пред централата на ДПС преди 3 години с „кристалната нощ”? Това за нас до ден днешен си остава загадка.

В заключение може да кажем само, че седмица преди деветото възпоменателно шествие, подготовката за провеждането му върви на пълни обороти и ще се радваме да видим на 12-ти февруари от 17:30 часа пред НДК всички българи, които си спомнят за смелия и достоен генерал Христо Луков – спасителят на Кюстендил. Това е най-сигурният начин да покажем на всички свои врагове, наследниците на антинародните елементи, които някога убиха генерала, че макар и убит от тях, неговият дух винаги ще е жив чрез неговите достойни наследници! Все пак ги поздравяваме, че тази година успяха да пуснат протестна декларация преди самата проява, а не 2 седмици след това, както се случи миналата година…

Една известна мисъл гласи:

„Живей живота си така, че когато твоите действия се превърнат в минало, от тях да се роди едно прекрасно бъдеще”

В книгата „Гласът на дедите” германеца Вулф Сьоренсен пише следното посвещение към младежта:

„Ти не си днес и не си утре. Ти си хиляда години преди теб и хиляда години след теб. Хиляда години преди теб са пазили кръвта си, за да бъдеш ти това, което си. Пази ти кръвта си, за да може твоето потекло хиляда години след теб, да ти бъде благодарно.”

Ти си миналото:

Ти дължиш твоето съществуване на земята на предците си, защото те са живели, градили, страдали, воювали, жертвали преди теб и са имали волята да създадат поколение. Твоята същност, тоест твоите физически, духовни и душевни качества, произхождат, чрез една непрекъсната верига от твоите предци. Ако познаваш предците си, знаеш от къде притежаваш твойте особени белези, качества и наклонности. При това заобикалящият ни свят може да събуди вродените качества на човек, но може и да ги остави заспали. Затова е важно точно днес, когато нашата културна идентичност, завещана ни от дедите, бива изцяло разрушавана и обезличавана от един чужд свят, да се оповаваме на собствена си история и култура, за да може от тях да израснем за едно ново възраждане. Защото само този, който познава собствената си история и култура, има бъдеще.

Ти си бъдещето:

Като една брънка във вечната веригата на твоя народ, която преминава като червена нишка през историята, ти продължаваш да живееш и след смъртта си, чрез народа и можеш с твоите дела по време на живота си, да влияеш на неговото бъдеще. Докато е жив твоя народ, ще живееш и ти! Един ден бъдещите поколения ще погледнат назад към теб и твоето житейско дело. И когато открият в теб своята собствена същност, ще се помъчат да бъдат като теб. Затова не живей просто ден за ден, а работи върху себе си за твоето телесно и духовно израстване и оформянето на характера. Бори се за бъдещето на тези след теб, за да могат един ден те да ти бъдат благодарни.

Когато на 12-ти февруари, за поредна година, стотици млади Българи излязат с факли в ръка по софийските улици за ежегодния Луковмарш, те няма да го направят само, за да отдадат почит към един Български герой. Макар и несъзнателно за много от тях, те ще маршируват сплотени и водени от един дълг. Дълг, който не им е наложен от някой и не е мотивиран от финансови или други стимули, а дълг, който сами са избрали да поемат. Дълг към ген. Луков и всички останали наши предци, които когато над народа ни е надвисвала заплаха, са се изправили храбро пред нея, без да мислят за собствената си съдба и живот. Единствената мисъл, която ги е водила е била, да защитят сънародниците си и тези, които ще дойдат след тях. Благодарение на тях, ние днес гордо може да се наречем Българи. Ще ги води и дълга им към техните неродени деца и внуци, към бъдещите поколения, по същия начин, както и тези преди тях са следвали повелята на дълга.  А дълга им днес, когато народа ни раелно е заплашен от гибел, повелява да се борят за нашето оцеляване с всички средства и на всяка цена. Да се борят, без да се щадят и без да се оплакват от несгодите, лишенията и репресиите, които води след себе си тази борба. Длъжни са да го направят заради тези преди тях, заради тези след тях, заради самите себе си, за да не бъдат записани в историята като последните Българи, които са можели да спасят един загиващ народ, но са се провалили.